Имената на държавите, в които живеем, сме ги получили „в наследство“, често са спорни, а понякога направо абсурдни.
В повечето случаи хората се примиряват, но се случва и да направят опити за корекция, които не са много успешни.
Според едно проучване, повеччето имена на държави попадат в следните категории:
– директно описание на страната;
– характеристика на територията;
– племенно име;
– име на важна личност, най-вече мъж.
Около една трета от държавите по света спадат към първата категория – имена на по-стар народ.
Голяма част от страните в Европа са така – Франция е получила името си от франките, Италия от племето витали и т.н., пише qz.com.
Приблизително една четвърт от имена на държавите идват от характеристика на територията. Алжир носи името на столицата Алжир, което означава „островите“. Черна гора няма нужда от превод, а Исландия („ледена земя“) всъщност е наречена така за заблуда.
Около 25 държави са кръстени според местоположението си – Япония или Нипон означава „страната на изгряващото слънце“, Норвегия – „северен път“ и т.н.
Други 25 държави носят имената на значими личности. Всички те, с едно изключение, са мъже. Някои са очевидни – като Филипините на испанския крал Филип II, и Боливия на революционера Симон Боливар.
Единствената държава, носеща името на жена, е Сейнт Лусия. Тя е кръстена на сицилианската светица Света Луция (в православната традиция наричана св. мчца Лукия девица).
Това е е островна държава в източната част на Карибско море. Разположена е върху едноименен вулканичен остров, част от групата на Малките антилски острови. Столицата е Кастрийс.
Островът е открит от Христофор Колумб на 3 декември 1502 г., в деня на Света Луция. От 1650 г. става спорна земя между Англия и Франция. Никой друг карибски остров не си е сменял собственика толкова често. Това става цели 14 пъти.
През 1814 в крайна сметка Сейнт Лусия е дадена на британската корона. През 1838 колонията се присъединява към Съюза на подветрените острови. През 1967 островната република получава статут на свободноуправлявана държава в рамките на Западноиндийските държави, а на 22 февруари 1979 Сейнт Лусия получава независимостта си.
На Сейнт Лусия пътешествениците идват в търсене на спокойна почивка на плажа и интересна местна култура. За любителите на преходи има гъста джунгла, национален парк Остров Пиджън и екопътека Тет Пол.
Сред най-знаковите забележителности на острова са Питоните – планини, образували се от вулканични материали. Разположени между градовете Суфриер и Шуазел, Големият Питон и Малкият Питон могат да бъдат забелязани от най-различни точки на острова.
Суфриер е известен със своите серни извори, кални бани, красиви ботанически градини и романтичния плаж с черен пясък Ансе Мамин.
Водопади, бавни реки, безброй плажове привличат все повече и повече посетители тук. Освен за разпускане на плажа, островът е подходящ и за цял куп активни занимания като гмуркане, кайтсърфинг, обиколки на туристически маршрути. Тези, които решат да изберат последното, ще бъдат възнаградени с великолепни природни гледки и преживявания на чист въздух.
Повечето от нещата на острова се случват на западния бряг, в ряйона на Суфриер. Тук са Питоните, вулканът Суфриер, тук младоженците се гмуркат в прозрачните води на Анс Шастане.
На север в залива Родни ще открието оживения плаж Редуи и остров Пиджън.
Едно от най-красивите места е ботаническата градина Диамантени водопади. Самият водпад е истинска радост за окото, а цветовете му се променят през годината заради смесването на дъждовна вода и вулканични минерали.
В залива Мариго често се снимат холивудски филми и за това има причина – неговата красива брегова ивица предлага типичен карибски пейзаж с поклащащи се палми, закотвени кораби и плажове с бял пясък.
Освен с великолепна природа, островът е интересен и със своята уникална кухня, която предлага истински карибски вкус. А за да се доближите повече до местната култура, трябва да посетите пазара Кастрийс, където местните продават своята продукция и подправки. Тук има и битпазар и сувенири за туристите.
